Тезата, че личността не се ражда, а се създава като съвкупност от качества на индидива в процеса на социализационния процес, е широко известна. Именно тя е отправното начало, което  разкрива целево отговорната роля на балетния педагог в един непрекъснат процес на движение, формиране, усъвършенстване и развитие на младата личност.
     Балетните педагози, наред с работата си по професионалното развитие на децата и усвояване на балетната лексика, имат за основни задачи да формират в своите възпитаници широка обща култура, художествен вкус и мироглед, както и да подпомогнат тяхното културно и интелектуално израстване. Всичко това изисква  педагозите да притежават широк набор от познания в различните сфери на науката за преподаване и съответстващата ѝ практиката, като  естественотепен обвързват знанията и уменията си с теорията и практиката на танцовото и балетно изкуство и култура.
 Балетното обучение и възпитание допринасят за цялостното развитие на децата. Основание за това твърдение е обстоятелството, че заниманията с балет формират и развиват естетическа културна насоченост, развиват и укрепват физически и психически детския организъм и не на последно място, формират личностната характеристика  и индивидуалността на възпитаниците. Дори и да не станат професионални балетни артисти, децата занимаващи се с танц в детството си придобиват редица положителни качества и способности, оставащи им за цял живот.
Ангажиментът на балетния педагог към социализацията на детето започва с разбирането, че изграждането и формирането на  човешката личност е продължителен и сложен процес. Във времето, при този процес са добре различими няколко етапа. Те се осъществяват  под влияние на социалните фактори и условията на живот, както и на придобития  и усвоен собствен социален опит от младия човек.
 Много и разнообразни са качествата, на които трябва да отговаря един балетен педагог, отговорен за бъдещото личностно развитие и възпитание на децата. Това е много важно, тъй като личността на учителя винаги е била и ще бъде основно професионално средство при обучението.
 За да бъдеш наистина добър балетен педагог се изисква да притежаваш не само отлични познания за класическия балет и образците им, но и перфектно усвояване на методиката на преподаване. Балетният педагог трябва да притежава  висок професионализъм в работа си, педагогически умения, такт, толерантност, търпение и знания за психологическите подходи при взаимоотношенията му с обучаваните.
     В съвместната си работа със своите възпитаници , учителят-балетист поема освен голяма отговорност и редица рискове. Това са рискът  да се впусне в един бързей от проблеми на младите възпитаници; рискът да се изследва и оценява заедно с възпитаниците си едно общество, далеч от справедливостта  и добрите отношения; рискът да излага своите разбирания и убеждения пред категоричните  и искренни съдници, както и рискът въпреки възрастовата граница, да ги приемаш за равни и партньори в това дълго пътуване към изграждане на тяхната личност.
Балетният педагог освен добър експерт, добър специалист и източник на знания, трябва да е и източник на енергия, да бъде готов да дава, да подкрепя и да насърчава мисли, стъпки и идеи на своите ученици. Ролята му е да бъде изключително добър психолог и да успява да преодолява проблемите на адаптацията , които обичайно имат техните възпитаници - наличие на стрес, предизвикан от липса на достатъчно талант, проблеми на физиката, ниско или подтиснато самочувствие или подценяване на собствените им възможности.
     Добрият балетен педагог трябва да бъде открит към хората, децата, проблемите  и новите идеи. В съвремнните общества изчезна сигурността и съпровождащото я чувство за социална защита, няма я и увереността, че утре ще се поеме по точно определен жизнен път. Няма я защитеността от проблемите, както и спестяването на житейските истини. Живеем в среда на илюзии и все повече сме изложени  на тежестта на проблемите. За да бъде един педагог модел за възпитаниците си, не може да живее в собствената си черупка, той трябва да се приспособи към непрекъснато променящия се свят. Съвместно с възпитаниците си педагогът  навлиза в едно динамично и сложно организирано социално пространство. От една страна са утвърдените вече норми на обществено и индивидуално поведение, от друга – нормите, повявили се в резултат от социалните промени, а от трета - преживяванията на децата и техните личносни чувства. За да стане по-ефективно и по-благоприятно това пространство, е необходима нагласа, която да води до радост от общуването, т.е. вълнението от контактите с другите млади хора, способности  за съпреживяване на общите проблеми при обучението им и допира с връстниците.
     От друга страна, за да се подсигури радост от общуването на възпитаниците, е важно педагогът да бъде откровено добронамерен и честен с тях. За формирането и развитието на тези качества, следва да се работи постоянно и  от сърце.     
В съвременното танцово обучение,  с тясната му специализация, като че ли се позагубиха някои чисто човешки елементи. Прекалено се овеществиха отношенията между участниците в образователния процес и се превърнаха в един вид отношения между информатор и изпитван. Би било добре да се работи в посока възстановяване на непосредствената връзка между възпитател и възпитаници.
     Важна задача на балетния педагог е да формира в децата любов към заниманията в училище, любов и уважение към колектива, с който работят. Това няма как да бъде откъснато от методите на работа, чрез които подрастващите следва да успеят да усвоят новите знания и умения, да създадат и развият необходимите им навици.
Няма съмнение, че балетният педагог формира личности. За да осъществи успешно тази задача, той трябва да бъде в много тясна връзка с възпитаниците си. Колкото повече те израстват, толкова по-отговорна и значима става неговата социализираща роля. В процеса на взаимната работа се формират индивидуални качества, свързваща ги с други хора във взаимоотношения, чрез обмен на ценности, интереси и цели. Това води до превръщането им в личности, които подчиняват своите действия на моралните изисквания на обществото. Опознаването и съобразяването с по-широката социална среда, позволява на младите хора да осъзнаят нейното съдържание и значение, а от своя страна – да вземат решения, приложими в дадени обстоятелства.  Изграждането им като личности дава възможност самостоятелно да оценяват своите постъпки и действията на околните, както и да възпитават себе си.
     Научни изследвания в областта на психологията показват, че организъм-психика-личност са в неделимо единство и допълняемост. Тяхното функциониране и развитие се извършва едновременно, но не с еднакво темпо. Най- бавно и трудно се формира личността на детето. Тя е сложно и структурно образувание и социален феномен, под влияние на социалните фактори и условия на живот, както и на придобития социален опит.
     Философията и психологията определят три главни равнища  на развитие на моралното съзнание и изграждане на личността, а именно:
•    деморално равнище ( до 3 години) -  етап, в който детето се ръководи от своите емоционални и егоистични подбуди;
•    равнище на конвенционалния модел ( училищна възраст) -  през този етап нормите и изисквания изцяло се задават от педагози, възпитатели и родители. Тук активно се продължава изграждането  на човешката личност, развива се самосъзнанието, способностите и професионалната ориентация;
•    равнище на автономната личност – етап, през който повечето неща в поведението зависят или си определят от социалната зрялост на индивида.
      Всяка възрастова група носи своите характерни белези и особенности, на растящия организъм, развиващата се психика и формираща се детска личност. Баленият педагог е необходимо добре да познава тези промени и факторите, които ги определят, за да се радва на ефективна и добра преподавателска работа. Така се работи за оптималната реализация на възпитаниците.
     Според възрастовите групи се формират индивидуалните различия, а чрез тях и личностни характеристики на всяко дете. Тяхното наличие и стимулиране в процеса на обучение подсигурява доброто бъдеще на всеки балетен артист и възможностите му за развитие и изява.
     Целите на възпитанието във всички възрастови периоди са едни и същи - хармонично развитие на личността, което се постига и развива постепенно и поетапно, съобразено с възрастовите особености и потребности на децата. Именно затова във всеки възрастов етап се появяват и следват нови задачи, които все повече се усложняват при обучението.
 Доброто познаване не само на възрастовите, но и на индивидуалните възможности на децата, помагат на педагозите да намерят най- правилните пътища за достигане до детето и за неговото активно включване в процеса на развитието и оформянето му като личност.
С всеки следващ етап от развитието се задълбочава процесът на социализация на детската личност. Възпитават се нравствени качества, положителни черти на характера, умения за съвместна дейност, приемане на устойчиви форми на поведение в социалната спеда и по- голяма самостоятелност и инициативност. Така човешката личност се изменя през целия живот, под влияние на обучението и възпитанието, а в последствие и на самовъзпитанието.
     Започвайки обучение и постъпвайки в училище, едно дете променя своя социален статус. Придобива права и задължения, развива самосъзнаниетоси, утвърждават  се редица качества на личността. На базата на повишена потребност от знания и общуване, се повишава  готовността на обучавания за дейност и подражателност, изгражда се Аз- образът му.
     В началната училищна възраст при децата започват процеси за формиране на техни интереси и осъществяване на дейности за постигането или отстояването им. В този етап се проявяват първите форми на самооценка , самоанализ и самокритика. Тук вече заложбите започват да се превръщат в способности. Започва усилено развитие  на интеректуалната и емоционалната сфера на всеки индивид.
      В средната училищна възраст социалните контакти и взаимоотношенията между учениците се разширяват. Тук бурното полово и физическо развитие на подрастващите дава силен отпечатък върху формирането на личността. Децата проявяват свръхчувствителност, повишена емоционалност, лесна ранимост и много често противоречия в поведението си. В този етап се повишават интереса към обучението, мотивационните нагласи и самостоятелните изяви. Именно в тази възраст по повод необходимостта на учениците от самостоятелност и самоутвърждаване често възникват конфликти с възрастните.
      В следващия етап на обучение - „юношеството“ настъпват редица изменения на личността. Тук се проявяват едни или други социални интереси, формират се професионални идеали и планове за бъдещето. Отношението към обучението вече става съзнателно и се оценява неговото значение, формират се убеждения и мирогледи. Налице е потребността от общуване, както и проява на желание за споделяне на чувства, емоции, мнения и мисли. Това е възраст, в която се повишава самосъзнанието, самооценката и самокритиката.
Динамичността на социализацията при младите хора най-ярко се очертава при процесите на развитие и също така при усвояване на знания и формиране на способностите, персоналните качества и подбора на житейски техники за тяхното усвояване.
      Константин Платонов формулира динамичната структура  на личността, която включва в себе си четири подструктури:
•    насоченост
•    опит
•    психически процеси и
•    биопсихически свойства
      Към първата се включват насочеността, мотивите и моралните черти на личността. Тук са и желанията, интересите, увлеченията, идеалите, и убежденията. Всички те се формират основно в процеса на възпитнието.
 Към втората подструктура се включват знанията, уменията и навиците, които се придобиват като личен опит в процеса на обучението
     Психическите процеси, третата подструктура,  обединява в себе си емоциите, усещанията, чувствата, волята и др.
 В четвъртата подструктура се включват свойствата на темперамента, полови и възрастови особенности на личността и индивидуални особенности на всеки.
  Основните структурни части на личността са:
•    способности
•    темперамент
•    насоченост
•    характер
•    съзнание и самосъзнание
•    свойства на психическите процеси и
•    волева, емоционална и мотивационна сфера
 „ Социализацията на личността е важна цел за възпитанието. Тя изразява резултата от взаимодействието на човека със социалната среда. Социализацията разкрива възможностите на личността да се вгради в обществото, да изпълнява определени дейности и да спазва определени обществени норми и форми на обществено поведение и култура. Това е процес, който започва още от ранно детство. Достигането до социална зрелост се свързва с включването на младежите в системата на обществени взаимоотношения, чрез собствената им професионална дейност и социална активност, тъй като човек не е само обект, но и субект на социални и обществени отношения. Социално зрелият човек има своя социална роля и отговорности пред обществото. В този непрекъснат процес на социални взаимодействия и влияния се формира човешката личност, като нейните изменения продължават цял живот...“  
      Цялостното формиране на човешката личност е резултат на комплексното влияние и въздействие на много фактори. Всеки от тях, при отделната личност, играе една или друга роля в зависимост от условията на живот и средата. Влиянието на средата за формирането на човеката личност е неотразимо. Още от малки децата участват  по свой начин в живота на обществото, чрез игри и взаимоотношения с околните. В един по-следващ етап ролята за  личностното  формиране и развитие се поема от обучението, възпитанието и труда.
     Освен възпитанието и обучението, личността на детето се формира и чрез направляване, управляване и ръководство на дейностите и процесите, в които то е включено. Най-голямо е значението на цялостния образователен процес.
      В днешно време, когато редица социални ценности промениха или дори изгубиха смисъл и все повече се разпространяват моралния релативизъм, затварянето в себе си и враждебността между хората, педагозите имат тежката задача да координират, да насочват, да дават дух, да проправят и премислят, и да оформят личностното развитие на възпитаниците си. Педагогът е отговорен за това. А добрият учител е трудно определимо цяло от личностни особенности и нагласи, с творческо и адаптивно поведение.
     Ролята на балетния педагог в работата с подрастващото поколение е определяща, отговорна и всеобхватна. Той помага на възпитаниците за:
•    да развият самосъзнанието си и да увеличат възможностите си за избор по отношение на собствено поведение;
•    да бъдат дисциплинирани и отговорни;
•    да бъдат открити в отношенията си с всички;
•    да се стремят към сътрудничество и открито да се справят с възникващите проблеми и конфликти;
•    да бъдат инициативни, дейни, организирани и активни;
•    да бъдат сърдечни и уважителни;
•    да бъдат с позитивни нагласи и готовност да помагат и
•    да бъдат открити и да изразяват своите чувства и емоции.
      Преди всичко друго, педагогът е модел на поведение, за отношение към нещата около него. Ролята на модел слага изключителна отговорност върху всяка от постъпките и изречените думи. Тази роля го прави по-мислещ, по-отговорен и съсредоточен във взаимоотношенията си с възпитаниците. Но осъществявайки тази своя функция,  балетният педагог не рядко се сблъсква със своите ученици и сложността на техните личности, откриващи се в поведението и характера, в интересите и способностите на младите хора.
     Формирането на личността на обучаваните способства не само усвояването от тяхна страна на дейностите, които те осъществяват, но и общуването с много хора и поддържането на различни отношения с хората - професионални, идейни и пр.
     Съществено и важно място в особеностите на личността заема индивидуалността ѝ. В процесите на съвместната работа с балетния педагог всеки един негов възпитаник, като личност може и формира в себе си сериозни индивидуални особенности, с които се отличава като характер и личност.
     Различни автори  разглеждат конкретни личностни механизми, които способстват процесите на социализация. Такава роля, например, изпълняват способностите и дарбите на децата. Рубинщайн представя развитието на личността, чрез външни и вътрешни противоречия, както и във връзка с развитието на способностите. Той пише: „Първото общо положение, което искам да формулирам е въпросът за способностите да бъде слят с въпроса за развитието при децата. Развитието за разлика от натрупването на опит, овладяването на знания и умения, навиците - това е развитието на неговите способности, а развитието на способностите на детето - това е именно развитието.“
Формирането и развитието на личността се осъществяват в триединството на процесите на обучение, възпитание и практиката, в които са участници младите хора. Въпроси като тези за темперамента, характера и способностите на възпитаниците са дълбоко личностни. Психичните процеси и състояния, независимо дали са познавателни или емоционални, също са личностно определени.
     Обективен факт е това, че личността на възпитаниците взаимодейства със средата на обучение и продукт на този процес е психиката на личността. Балетният педагог в процес на своята работа по професионалното развитие на децата, трябва да успее да формира в тях един правилен мироглед, убеждения и идеали, една подсистема, която определя психическата и социална устойчивостта на децата. Убежденията заемат основно място в насочеността на личността и често могат да застанат по-високо като мотив от потребностите и интересите. Убежденията не се нуждаят от мотивация, те самите са мотив, формиран при развитието на личността. В крайна сметка, педагогът е този, който формира ценностните ориентации и отношение, характеризиращи личността на обучаваните от него.
     Не малко значима е задачата на възпитателя за формиране и развитие на способностите в обучението. Чрез учебното съдържание и план и с натрупването на все повече знания възникват и протичат мисловни и психични процеси, които изграждат човешките способности. Още в начална възраст в децата  се формират компоненти като впечатлителност, въображение, емоционално пресъздаване на чуто, видяно или прочетено и наличието на образна памет.
     В  ранно детство всеки човек проявява различни склонности и интереси, но те отчасти остават незабелязани, защото не са самостоятелно изявени. Затова е необходимо балетният педагог да открие у детето онези заложби, които са в най-тясна връзка с балетните способности и да спомогне за тяхното развитие.
      Уменията и навиците на възпитаниците се формират и утвърждават постепенно в процеса на обучение и извън него, под влияние на много дейности и фактори, оказващи положителен ефект на формирането на личността. Ако дадени умения се затвърдят трайно, те стават компонент на способностите. Азбучна истина за обучението е, че уменията и навиците са взаимно свързани и се изграждат чрез повторения и упражнения.
В процеса на обучение, децата се отличават помежду си, чрез различни качества и умения и различното равнище на тяхната усвоеност. Това се определя от способностите, мотивацията и интелекта на всеки възпитаник. Балетният педагог трябва да умее да разчита способностите на децата, да ги развива и обогатява. Способностите се равиват в дейността, наред с усвояване на редица знания, умения и навици.
 „Чрез системното обучение, усвоените навици и умения се автоматизират и усъвършенстват до степен качества на личността на отделния изпълнител: издръжливост, точност, техничност, бравурност и др. В никакъв случай обаче не бива да се отъждествяват знанията, уменията и навиците със способностите. Те са една неделима сплав. Неизчерпаемата трудност и упоритост в подготовката лежат в основата на блестящите постижения на всички известни бележити балетни артисти.
     Ефективността на обучението по балет и особено индивидуалната работа с даровити деца би се повишила значително, ако в подготовката се вземат под внимание всички структурни компоненти на балетните способности.“  
      Една от основните оперативни задачи на обучението е възпитаниците да привикнат  самостоятелно да се учат, да усвояват нови знания и опит и да разрешават различни проблеми и задачи, прилагайки различни индивидуални стратегии. Изработването на стратегии за учене обхваща целия период на развитие и формиране на личността. Формирайки в процеса на обучение и възпитание личностни качества като организираност, самостоятелност, дисциплина и трудолюбие,  педагозите създават добри условия за развитие на балетните способности.
      В целия педагогически процес важно значение има ролята на вниманието. Развитието на вниманието и паметта имат важно значение за достигане на високо ниво на изпълнителска техника и актьорско майсторство. В процес на работа вниманието се укрепва. От естествено-волево, това качество на психата става социално, по- активно и категорично съзнателно. Паралелно с това се развиват и редица качества на паметта.
      В процеса на обучение най-трудно се изграждат компонентите планиране и оценяване на дейността. При формиране на оценката и самооценката се подхожда внимателно, за да не се достигне до субективизъм, самодоволство и безкритичност, които съпътстват развитието и с това пречат за правилното развитие на всяка личност. При балетното обучение самокритичността  е едно от най-важните качества на балетния артист и същевременно стимул за неговото усъвършенстване.
     Изключително  важни в процес на съвместната работа с децата  са сценичните изяви, за които балетните педагози трябва да се погрижат специално. Тези изяви пред роднини, близки, връстници и приятели пробуждат детското въображение, носят самочувствие, бодрост, креативност и творчески моменти. Превърнати в преживявания такива моменти имат сериозно значение за цялостното развитие на децата. Именно те са много полезни и значими за формиране на бъдещите изпълнители.
       Дейността на балетния педагог не се състои само в преподаване и обучение.                                                                                     Той организира учебната дейност на възпитаниците си, стимулира ги, активизира ги, поощрява ги,  контролира процесите на обучение и непрекъснато оценява техните резултати.
     Добрият балетен педагог винаги се налага да организира своята работа и подежда уроците си, а с личния си пример, отношение и качества той влияе и  въздейства на своите възпитаници. Това е лесно разбираемо, тъй като в процесите на възпитание, подражанието играе значима роля. Балетния педагог е този, който ще потърсии  ще предложи положителен, ярък образец за подражание от богатото балетно изкуство. Той е призван да насочи учениците  си към откриване на образци за подражание. И особенно въздействащ, в тази връзка, е личният пример. Така възпитаниците ще придобият по-ясна представа за това, което им предстои в професионалната дейност, за това, което те сами целят да постигнат. По този начин се преодоляват и редица трудности, свързани с подготовката на физиката и духа, за тежката и сложна дейност на балетния артист.
 „ Положителният образец играе роля и при самовъзпитанието, при изграждането на ценностната система и идеали. Това се наблюдава и при обучението по балет. Много ученици от рано си създават „кумири“ и старателно преследват примера им.....Тук намесата на педагога е необходима за насочването им към действителни образци за подражание, които играят роля както във възпитателния процес, така и при самовъзпитанието.“
      Важна задача в учебно-възпитателния процес е обучаваният да се утвърди социално, да запази и развие своята идентичност, да проявява творчество и оригиналност. Това налага, учащите да бъдат много активни, дейни и самостоятелни в учебния процес.
     В процеса на развитие и формиране на детската личност, безспорна е роля на социалната среда и взаимоотношенията  на индивида със себеподобните. Децата в процеса на дейността, осъществяват себе си, развиват се всестранно и формират своята личност. Общуването е особенно необходимо за подрастващите. Чрез него те усвояват социалния опит, усвояват знания, развиват мисленето си и натрупват култура. В крайна сметка, те получават положителни емоционални стимули и нагласи да усвояват норми и правила на поведение именно в средата около тях.
     За създаване на положително отношение към обучението основна роля играе отношението на обучаващия към възпитаниците. Ако той не умее да общува с тях, не зачита достойнството им и допуска грешки във взаимоотношенията, се стига до отрицателно отношение. Рефлективно децата пренасят отрицателното си отношение от педагога върху обучението си изобщо. Всичко това за пореден път подсказва, че педагогическите умения,  професионализмът и отдадеността са пример за подражание от учениците.
 Педагогът следва да бъде много внимателен с обучаваните, които срещат затруднения, да ги подпомага и да обръща повече внимание на тях, а не да толерира успяващите. Такаво  погрешна практика води до доста негативни емоции, завист и съперничество, както и формирането на много отрицателни качества на личността и характера. И тъй като обучението е групова практика, нарушава се емоционално- психологическия климат в групата.
     Балетният педагог трябва да поощрява споделянията, обсъжданията и сблъсъците на мнения по дадени проблеми, да учи възпитаниците си  как да приемат различията и аргументите на другата страна. Такова поведение съдейства да изпълни основната си задача,  да подпомага личностното развитие на децата и да влияе положително върху чувството му за собственна ценност и достойнство.
Много често в педагогическата работа се срещат така наречените трудни личности. В известен смисъл всяка личност може да бъде трудна, поради характерните си начини на поведение. Интровертните ученици не поддържат обратна връзка и често поведението им е не само загадка, но и спирачка за груповото развитие. По-нестандартните не винаги могат да бъдат следвани от останалите. По-бързите също често са обект на групово затруднение. По тъзи причина, може би е по-правилно да кажем, че няма трудни възпитаници, а има трудно поведение, на което трябва да реагираме. А за всяко поведение си има съответните причини.
     Опитът на педагога е преди всичко опит в областта на общуването, опит базиран на безброй взаимодействия. Работата му изисква определено повече знания и информация, които му помагат да осмисли реалната практика на общуването в групата обучавани и да бъде по-ефективен именно в трудни моменти и взаимодействия.
     Балетният педагог не само трябва да познава индивидуалните особенности на всеки свой възпитаник, но и ежедневно да го наблюдава в съвместната им работа, да подпомага проявата на положителни мотиви и  да  съдейства за тяхното укрепване. Така тези мотиви ще са основна сила при бъдещата професионална реализация на младите хора и те ще бъдат добре подготвени за трудния път на балетния артист, който им предстои да извървят.
      Мотивацията  в учебно-възпитателния процес има съществено значение при формиране на цялостната личност на ученика. Тя  е ядрото на личността,тъй като е свързана с волята. В учебната дейност мотивацията има значение само ако е ясен нейния смисъл. Именно това е ролята на педагозите. В балетното обучение силен мотив е усвояването на професията, произтичащият от нея професионализъм, изграждането на репутация, сценични изяви, артистичност  в изпълненията, развитие на способностите и пр.
     В немалко случаи върху обучаващия се влияят по особени външни мотиви. В ролята на такива влизат страхът от родители и учители при неуспех, самоцелната борба за високи оценки, амбицията за доминиране над останалите съученици и т.н. Тези мотиви не оправдават самата учебна дейност, както мотивите за познание, но всие пак имат значение за добиване на нови знания, развитие и себеутвърждаване.
     По-гори стана ясно, че мотивацията за обучение е тясно свързана с нейния смисъл. Ако учащите се нямат идеи за бъдещето, нямат идеали, мечти и пример за подражание, дейността им се обезсмисля. Тук отново ролята на педагога влиза в сила. Със своя опит и значимосттой може да подпомогне възпитаници си, да посочи примери за подражание, да вдъхне сили и кураж, да обнадежди и да разкрие переспективите и смисъла на бъдещата професионална реализация.
      Бъдещият балетен артист трябва да бъде ярка, богата и чувствителна личност, основите за която се поставят в ранните години на неговото развитие. Базирайки се на това на всеки подготвящ се трябва да станат ясни, колко тежък е трудът на балетния артист и каква огромна енергия, воля, концентрация, организация и потенциал изисква неговата професионална дейност.
      „Но за успешната творческа реализация на балерините и танцьорите са задължително необходими още и максимална дисциплина и организираност, самоконтрол, реална самооценка и взискателност към собствената личност и творчески изяви, както и висока степен на самокритичност. Всичко това налага при обучението и възпитанието на бъдещите балетни артисти особено голямо внимание да се обръща не само на тяхното професионално развитие, но и върху формирането на нравствената и на емоционално-волевата сфера на тяхната личност, върху изграждането на тяхната ценностна система и идеали.“
     Обучението на балетистите трябва да се обвързва плътно с възпитанието и формирането на личността им, с изграждане на ценностна ориентация, мотивация  на дейността и поведението. Формирането на определени черти на характера, свойствата на личността и общочовешките качества е основа за изграждането на професионално значими личностни особенности и характеристики.
      С написаното до тук бих обобщила положителното влияние на заниманията с балет върху психиката и личността на подрастващите и изключително значимата ролята на балетния педагог за формирането им. Всичко това е един дълъг процес на  развитие на творческата им активност, и на първо място развитие на способностите им да се трудят, да развиват и обогатяват своите знания, да формират естетическа култура и отношение към музикалното изкуство, да формират адекватно обществено поведение и да развиват личността си през целия живот.